Най-типичната и честа постановка за превенция на дрогата е училището, в класните интервенции. Общността често се споменава като подходяща постановка за превенция на дрогата, тъй като тя обхваща по-голяма гама от детерминантите на нашия живот, но интервенциите подходящи за такива постановки са редки в Европа. На практика в Европа са доста чести добре проектирана, интензивна и фамилна превенция която се простира извън родителските вечери или родителските училища.
Училище
Училищната превенция като първи пилон на универсалните превантивни подходи (освен обществената превенция) де факто се извършва във всички страни-членки и винаги е първи приоритет в превантивните политики.
Но повечето от базата на знанието в стъпка 2б за училищна превенция се получава от изследването на програмните подходи с определени структурни параметри, например наръчници, определени сесии с определени съдържания и материали за всеки, и определен брой, последователност и продължителност на сесиите.
Всички други безпрограмни превантивни подходи (също нашироко използвани в Европа) като общо обучение на учителите, спорадични или специални сесии, дни на съзнание и интеграция на превенцията по всички образователни предмети не се базират на доказателство, и все още няма данни /оценки които биха подкрепили тяхната ефективност.
Училищните образователни програми са били сред най-популярните превантивни мерки, много от които възникват, но са без формална оценка на техните въздействия върху поведението. За да бъдат ефективни, те трябва да се осигурят на време подходящо за разработване и особено когато интервенциите най-вероятно имат въздействие върху поведението. Програмите трябва да са уместни за опита в живота на младите хора като се осигурява материал през периода когато повечето ученици изпитват първоначалното излагане на психоактивни вещества, използвайки местни широко разпространени данни. Допълнителни общи програми по здравеопазване /умения в живота се оказват че дават по-голяма промяна от образователните програми базирани на умението, предполагайки че обучението по използване на психоактивни вещества е най-добре интегрирано в добре създадени здравни учебни програми. Предварителното изпитване на програмата със студенти и учители за да се осигури нейната уместност е важно за установяване на нейната поведенческа ефективност. Докато повечето преглеждани проучвания, получени предимно от САЩ, имат за цел абстиненцията, има доказателство че програми с тази цел не успяват да дадат поведенчески ефекти, предполагайки че има нужда да се разработят програми с други изходи освен абстиненцията като тяхна цел.”
Доказателство показва че училищните интервенции, насочени към юношите, могат да забавят за кратко време стартирането на злоупотребата с вещества при тези които не ги консумират, и временно намаляват използването от някои сегашни потребители, въпреки че ефектите намаляват с времето.
Доказателство от литературата
Сложността на оценката на много активности които правят всяко общество, базирани на интервенцията, означава че много малко интервенции са били оценени. Такива са тези които имат тенденция да се фокусират на малък брой дискретни променливи на изхода като съдимост за употреба на алкохол при шофиране и са използвали сходни общества или анализ на серия от време. Промените са били наблюдавани по-често на такива места като приемане на здравно ориентирани политики и повишено знание. За да се устои на такива промени, трябва те да бъдат институализирани, което само по себе си осигурява инициативите да бъдат подкрепяни от съответните общински агенции.’
Общинските инициативи са били по-успешни за повлияване на обществено възприятие на проблемите и реакции на политиката отколкото за смяна на индивидуалното поведение, и трябва да се нагодят към популационна група с използване на местно преобладаващи данни. Семейство
Най-интересният въпрос при тази постановка е дали да се възприеме селективен или универсален подход.
Irefrea са анализирали фамилни програми за превенция в някои страни на ЕС и са открили че повечето интервенции не се ръководят от теории, само те са само точни или с кратък срок, и не се оценяват. Само малка част от наличните интервенции оправдават да бъдат наречени „програма”.
Селективната семейна превенция е относително рядка в Европа. Вижте следната графика на експертни оценки за относителната важност на целева фамилна превенция (за семейства в риск: социо-икономически, алкохолни и наркотични проблеми) спрямо универсалната семейна превенция.
Британски програми ориентирани към родителите не са били подходящо оценени, въпреки че има индикация че такива програми са лошо посещавани. Посещаването е даже по-ниско сред родители които пият и пушат повече, предполагайки че програмите могат да опетнят тези родители и така обезкуражават високо рисковите семейства за посещаване.
