Техниката, използвана за включване на обучението за социални и персонални умения в училищните дейности и избягване на нуждата от превантивни обучения в класната стая е предвиждането на драматичните кръжоци. Това средство е особено популярно във Великобритания.
Една качествена оценка на театралната и драматична програма предоставена в осем британски училища предполага че програмата е по-ефективна за смяна на отношението отколкото само за осигуряване на информация; но в тази област има необходимост от повече проучване.
Драмата или театъра за известно време са били използвани във Великобритания като метод за осигуряване на обучение по превенция на дрогата и през 90-те години няколко държавни отдела да признали това средство като новаторски и популярен подход към обучението за дрога. Въпреки че липсва нашироко публикуваното доказателство за ефективността на драматичните методи за промяна на здравно свързаните поведенчески намерения, те се оказват че са относително по-ефективни при промяна на наркотично-свързаното поведение отколкото подхода за разпространение на информация, вероятно защото те използват комуникативни умения на професионални актьори. Театърът в обучението е бил въведен в националния учебен план чрез Гражданско и персонално социално и здравно образование (PHSE), и нови фирми се създават за да предложат обучение чрез театъра на младите хора. Този вид подход се смята полезна подкрепа за съществуващото наркотично обучение, отколкото средство по собственото си право.
Две статии за оценка базирани на програмите за драма в училище за превенция на дрогата бяха посочени в този преглед . Откритията от тези проучвания предполагат че използването на драмата е свързано с краткосрочно увеличаване на възможни медиатори на наркотична употреба като наркотично съзнание, знание за дрогата и отношение към широка гама дрога (в противовес на определени видове дрога). Това не е забележимо несъвместимо с доказателството, получено от публикуваната литература че подходите за театрално обучение са по-ефективни отколкото методите за разпространение на информация при засегнатите медиатори (напр. отношение) на поведението при наркотична употреба. Драмата изглежда че не предизвиква забележимо повишаване на уменията като вземане на решение и решаване на проблема, и затова е необходимо допълнително изследване за да се определи нейния ефект върху поведението при използване на дрога. Трябва да се отбележи, обаче, че тези интервенции са кратки по времетраене и могат да не бъдат подходящи да се очаква такива кратки интервенции да имат значителен превантивен ефект.
От тук нататък: към абстрактната страница.
1. ‘Аз искам да бъда…’ е училищна драматична програма по наркотично обучение,имаща за цел ученици на възраст от 9 до 11 години (5.6 години) в Северен Йоркшир. Общо 18 основни училища, две средни училища и едно общинско специално училище са получили програмата, приблизително 1300 ученици. Тя има за цел да снабди учениците със знание, отношение и умения свързани с превенцията за използване на дрога (алкохол, цигари и разтворители) и хазарт, и да насърчи тяхното самодоверие и самооценка. Учителите дали на учениците две първоначални подготвителни сесии в седмицата, водещи драматични семинари. Театрална фирма предоставила четири сценарии в деня на интервенцията, всеки един фокусиран как дрогата и/или хазарта може да повлияе неблагоприятно живота на потребителите и как да се избягват тези последствия. Например, едната се отнася до 12-годишно момиче, което мечтало да стане поп звезда но повредило гласа си в резултат смъркане на лак за коса.Пиесата била последвана от 8-минутен семинар с актьорите, които дискутирали съдържанието на четирите сценария. Учителите предоставили проследяваща сесия (времето след интервенцията не е докладвано) която покривала въпроси по натиск на равностойни както и знание за дрогата.
Осем училища се посветиха на интервенционното условие, докато две училища избраха да не бъдат в интервенционна контролна група. В основата, експерименталните групи бяха добре съчетани демографски и па знание (с изключение на „лошите ефекти от хазарта”). Двете групи получиха въпросници които измерваха законно и незаконно знание за дрогата, отношение, умения, намерение за използване на дрога и самооценка преди и след интервенцията. В сравнение с контролните ученици (n = 68), интервенираните ученици (n = 512) показаха значително повишаване на знанието за дрогата, по-неблагоприятно цялостно отношение към дрогата и хазартното отношение и използване на разтворители и намаляване на намерението им да използват разтворители и да играят на хазарт. Повишаване на нивото на самооценка беше намерено сред интервенираните ученици, но нивото не беше значително различно от това на учениците от контролната група, предполагайки че това може да е било спонтанно подобрение. Освен това, имаше значителен спад в нивото на уменията за вземане на решения сред интервенираните ученици. Значението на този спад е неясно, но може да се свърже с ефектите на интервенцията, където приемащите деца могат да се почувстват заставени да осигурят "приемливи" отговори (виж дискусията по-долу) което би ограничило сферата и разнообразието на подходящи решения направен„ в отговор на запитването.
Въпреки че авторът докладва много значими положителни ефекти върху потенциални медиатори за употреба на дрога, имаше няколко методически въпроси които ограничават валидността на откритията. Въпреки че е докладвано че няма значими различия между експерименталните и контролните групи в базовата линия на използване на дрога и демографските променливи, само-изборът в условията може да въведе някои групови разлики, тъй като желание и мотивация за осигуряване на учениците с програма за превенция от дрога бяха вероятно по-високи сред експерименталните училища. Освен това, липсата на случайно посвещаване на условията, оценка от учителя (със съпътстващи различия в прецизността) и значително по-малък размер на контролната проба може да са ограничили валидността на тези открития. Освен това, това е била краткосрочна оценка и дългосрочната ефективност не може да се оцени от откритията. Времето преди и след интервениращите сесии се различава между училищата и експерименталните условия, означавайки че докладваните успехи може да са били ограничени по време (например в интервенираната група, оценка след теста може да е била предприета след по-кратък период от време отколкото в контролните училища, означавайки че краткосрочните ефекти, които могат да са се разсеяли с времето, са били над представените в анализа). По отношение на прецизността, половината (n = 4) от училищата не можаха да осигурят проследяваща работа с учениците тъй както възнамеряваха дизайнерите на програмата. В допълнение, трябва да се отбележи че познанието на дрогата и хазарта е било изследвано с използване на открит въпросник, отнасящ се само до негативните ефекти на дрогата и хазарта (учениците са били помолени да напишат колкото се може повече лоши ефекти от употребата на дрога и хазарта). Това може да е действало като вид основа, което би повлияло изхода от оценката на отношението, уменията и вземането на решение.
2. Orme и Starkey (1998) са оценили проекта HPSA (служба за промоция на здравеопазването в Авон) /Бристолски стари драми, с целеви ученици на възраст между 9 и 11 години. Той имал за цел да допринесе за обучението по дрога в училищата чрез осигуряване на драматичен семинар, който имал за цел да проучи отношението, да разработи съответни умения и да увеличи бдителността на учениците за последствията от някои решения. Денят на драмата започвал с игра на актьорите, което било за младо момиче което имало редица проблеми в къщи и в училище. Един ден, тя срещнала магьосница която предложила магична „елексир” който ще и помогне да се избави от проблемите и да се почувства по-добре. Първо тя трябвало да й даде ръцете и краката си, и когато била помолена да й даде сърцето си, те осъзнала че това е много висока цена за плащане и трябва да живее в „реалния” свят. Тази история е била създадена за да се гледа на дрогата чрез „магьосница” и „елексир”. Пиесата също разглежда въпроси като тежка загуба, самота и липса на комуникация, малтретиране, самоосъждане, депресия и бягство от действителността. Пиесата е била последвана от семинар воден от актьора, което включвало дискусия, играене на ролята и репетиции за направата на собствена драма за децата. Родителите и децата са били поканени да посетят представлението в деня. HPSA също осигурило семинар за родителите, който дискутирал въпроси относно дрогата и комуникациите.
Четиридесет и едно училища (n = 297 при пред-оценката, n = 253 след оценката) са били избрани да участват в този проект. За да се измерят промените в знанието относно дрогата и отношението, на децата е било дадено упражнение „рисуване и писане” преди и 4 седмици след интервенцията. На децата са били дадени също така четири сценария за решаване на проблема за да се оценят промените в уменията за решаване на проблеми. Освен това, техните родители бяха изследвани за да се види дали интервенцията е създала някои възможности да се говори за дрога с техните деца.
Резултатите преди и след интервенцията от упражнението „рисуване и писане” подсказват че някои деца са показали по-добро съзнание за дрогата след интервенцията. Имаше повече които можеха да споменат определени имена на дрога и да докладват че алкохолът и цигарите също са дрога. По-малък стереотипен поглед за хора които използват дрога беше също наблюдавано, въпреки че броят на изразяващите това мнение беше нисък (< 5). Според авторите, интервенцията е имала някои въздействия върху знанието на децата за здраве и фамилни последствия от използването на дрога. Качеството на решаването на задачите за решаване на проблеми беше докладвано че е останало относително непроменено преди и след интервенцията. Най-честите решения за всеки сценарии са били категоризирани като трети клас или втори клас решения. Резултатите от проучването на родителите (n = 336 преди оценката, n = 202 след оценката) не разкриват някакъв успех за увеличаване на възможностите за комуникацията между родители и деца по дрогата. Но качеството и съдържанието на взаимодействието са неизвестни, тъй като тези променливи не са били използвани подробно. В обобщение, това проучване докладва че децата са били по осъзнати за дрогата, имаха повече знание за последствията от използване на дрога но не показват значими промени в уменията за решаване на проблеми след интервенцията. Но липсата на контролна група и общото упование върху мерките за самоотчитане затрудниха установяване на ефективността на програмата. В допълнение, изборът на училищата не е направен на случаен начин и от тук генерализирането на откритията на това проучване за други училища изисква внимание. Една главна критика на оценката „рисуване и пискане”, която може да се приложи на многото оценки в този преглед, е че вероятно децата се фокусират върху идеите и отговорите на доминиращия дискурс от дрогата и наркотично свързаното обучение се свързват с културата на която те са членове. Децата могат също да отговарят в зависимост от начина по който те възприемат задачата и значението й за тях (очаквания за отговор), например осигуряване на „правилен” отговор (напр. социално приемливи отговори), отколкото на такъв който отразява опит, вярвания и отношение.