Равностойният подход е широка дефиниция която включва всички интерактивни образователни стратегии в равностойно -водените групи. Той предполага че опитите преживени с другите или чрез модели на други могат да засегнат промените в поведението и подобно на модела за здравна промоция, той може да включва елементи като знание, умения за съпротива и социална подкрепа за не употребата.
Равностойно - водените подходи имат за цел да използват взаимодействията между равностойните, и съответната социализация и влияние, да промоцира здравно- свързаните поведения и да намали използването на дрога. Този метод използва факта че посланията (информация, норми, отношения, поведенчески модели) са по-добре и по правдоподобно предоставени от надеждни източници напр. равностойни. Първичният метод е да се използват млади хора (не е необходимо да са на еднаква възраст като целевите слушатели) които изглеждат правдоподобни в очите на слушателите, за да се осигурят всички или някои от учебни компоненти.
Като цяло, резултатите показват че равностойно -водените проекти са по-ефективни от другите подходи като дейности водени от родители, учители и полицията, въпреки че проучването изследващо ефективността на равностойно -водените подходи са дали смесени резултати. Един проблем е разнообразното естество на равностойно -водените програми, което затруднява идентификацията на елементите които допринасят за техния успех. Една съставка която може да ги направи по ефективни е нивото на взаимодействие. Равностойно - водената интервенция по-вероятно се базира на активна лице срещу лице информация, обратно на типичната интервенция водена от учителя, която е пасивна и не е интерактивна.
Както се е увеличила по популярност, „равностойната” концепция се е разпространила доста извън доказателствената си база. Както равностойно -водените образователни дейности (като част от учебния план, идеално с обучени равностойни ръководители следващи наръчник, както при класическите учебни методики), днес могат да се намерят „равностойно -помагане”, „равностойно - включване и „съветване на равностойни”. В няколко практични подтекстове, „класическото” равностойно - водено обучение би могло презрително да се нарече „младеж-възмутен-като-възрастен” от някои учители. Инициативите на равностойни към равностойни предимно се смятат че са просто открити дебати, базиращи се на личния опит и възгледи на ръководителите на равностойните. Но според уеб-страницата www.europeer.lu.se (която е предимно за ХИВ превенцията), стойността на интервенцията на равностойните е че промоцира разрешаването, установяване на цел и разпространение на демократични идеи, т.е. идеята че младите хора трябва да се включат във въпроси които ги касаят. Тези различия в тълкуването показват нуждата внимателно да се дефинира вида на интервенциите етикетизирани като „интервенция на равностойни”.
Стойност: теоретичната основа за обучението на равностойните е недоразвита и доказателството за ефективността на този подход е неубедително. Успехът на този подход е труден да се установи, вероятно поради големите промени между програмите. Следователно, има малко подробно разбиране за процесите, включени в такива интервенции и липса на ясно доказателство за тяхната ефективност. Повечето положителни резултати на равностойно - водените стратегии произтичат от изследването в под-текста на програмата (ръчно)-базирани превантивни програми, а не от по-малко структурирани интервенции. Равностойно - водените програми са показали че са най-благоприятни за самите ръководители на равностойните.

Въпреки че това ивтервениращо проучване е малко (N=955 ученици, 12 училища) и само квази-експериментален проект, то има интересно заключение: че сесиите водени от равностойни имат по-добро въздействие (отколкото водени от учители) ако е добре структурирано и прецизно обучени – което сочи към много различни интервенции направени под етикета „интервенция от равностоен”
Цел: Да се състави и оцени доказателството за ефектите върху здравето и социалните изходи на компютърно базирани общности на равностойни спрямо равностойни, и електронни самоподкрепящи се групи, използвани от хората да дискутират здравно свързани въпроси дистанционно. Изборът на проучванията ние търсехме преди и след проучванията, серии прекъснати по време, проучвания на последователи, или проучвания с контролни групи; оценката на здравните или социални изходи на виртуално равностоен спрямо общности на равностойни, като самостоятелни интервенции или в контекста на по-сложни системи с компоненти на равностойни спрямо равностойни. Главният изход измерва интервенциите на равностойни спрямо равностойни и проучените ко-интервенции, общи характеристики на проучванията, мерки използвани за изхода и резултати от проучването. Резултатите от 45 публикации описващи 38 различаващи се проучвания отговарят на нашите критерии за включване: 20 рандомизирани опита, три мета-анализа на n от 1 опита, три нерандомизирани контролирани опита, едно проучване на последователи, и 11 преди и след проучванията. Само шест от тези оценени "чисто” равностойни спрямо равностойни общности, и един имаше факторен проект с „равностойно само спрямо равностойно” рамо, докато 31 проучвания оценяват сложни интервенции, които често включват психообразователни програми или комуникация на един срещу един със здравни професионалисти, правейки невъзможно да се припишат интервенционните ефекти на компонентата на общността на равностоен спрямо равностоен. Измерените изходи най-често са били депресия и мерки за социално подпомагане; повечето проучвания не са дали ефект. Ние не намираме доказателство за подкрепа на безпокойствата върху виртуалните общества нараняващи хората. Заключението че Няма здраво доказателство за потребителя воден от общности на равностоен спрямо равностоен, частично поради това че повечето общности на равностоен спрямо равностоен са били оценени само във връзка с по-сложни интервенции или включване на здрвани професионалисти. С дадено изобилие на нестихващи групи от равностойни спрямо равностойни по интернет, изследването трябва да оцени при какви условия и за кого групи с електронна подкрепа са ефективни и как ефективността на предоставяне на социална подкрепа по електронен път може да се максимализира.

Rooney, B. L. and Murray, D M. (1996), ‘Мета-анализ на превантивните програми за тютюнопушене след нагаждане за грешки в единици от анализа’. Health Education Quarterly 23, pp. 48–64.
Тази статия представя резултатите от мета-анализ проектиран да тества преобладаващия изглед че ние нашироко разбираме защо юношите започват да пушат и как да се забави това. Този възглед е разработен въпреки че нито един от главните прегледи за последните 12 години не е нагоден за важните методически проблеми които всички тези прегледи са идентифицирали като общи в публикуваната литература. Програмите в училищата за превенция на тютюнопушенето базиращи се на програми за равностойни или от социален тип, публикувани между 1974 и 1991 година, бляха включени в този мета-анализ. Характеристики за лечение бяха използвани за да се предскаже размера на ефекта след нагаждане за дизайна на проучването и характеристиките на популацията, и в частност, след post hoc корекция за грешки в оригиналната единица на анализа. Резултатите предполагат че средният ефект за програмите за равностойни или от социален тип вероятно ще бъде доста ограничен по размер и че намаляването на пушенето може да бъде само 0.10 единици на стандартно отклонение, или вероятно 5%. Даже при оптимални условия, намаляването на пушенето може да бъде само 0.50 до 0.75 единици на стандартно отклонение, или вероятно 20%-30%.

Oxford, M. L., Harachi, T. W., Catalano, R. F. and Abbott, R. D. (2000), ‘Пред-юношески предсказатели на започване с вещества: тест за директен и незабавен ефект на фамилни социално контролно фактори върху отклонени асоциации на равностойни и започване с вещества’. American Journal of Drug and Alcohol Abuse 27, pp. 599–616.
Преглед на литературата предполага че ранното започване с вещества е свързано с много отрицателни изходи, включително неправилна употреба или злоупотреба в юношеска и зряла възраст. Това проучване изследва потенциално променливи предсказатели на ранно започване с вещества, включително фактори на семейството и равностойните, известни като влияние върху ранното започване. Теоретично полученият модел на започване с вещества е изпитан с използване на структурно изравнено моделиране. Резултатите показват че факторите на семейството и равностойните имат въздействие върху ранното започване с вещества когато децата в този пример са били на 11 и 12 години. Моделът обяснява 60% от промените в започване с вещества. Просоциални семейни процеси (правила, мониторинг, и привързаност) имат значително въздействие върху детската асоциация на равностойните деца, намалявайки ангажирането с антисоциални равностойни. Тези просоциални семейни процеси имат значителен отрицателен ефект върху започване с вещества даже докато се моделира влиянието на антисоциални равностойни. Дискутират се заключения за превантивната практика при употреба на дрога.

Tobler, N. (2001), ‘Превенцията е двупътен процес’. Drug and Alcohol Findings 5, pp. 25–7.
Превантивните проучвания на употреба на вещества, публикувани между 1980 и 1990 г се преглеждат за съдържание, методика и поведенчески изходи. Проучванията са класифицирани въз основа на включването на 12 раздела от съдържанието: Информация, решение, изготвяне, обвързване с обещание, изясняване на стойностите, поставяне на цели, управление на стреса, самооценка, обучение в умения за съпротивление, обучение на житейски умения, задаване на норми, помощ и алтернативи. Идентифицират се шест групи програми (Информация /изясняване на стойностите, емоционално обучение, социално влияние, обширност, алтернативи и непълни програми). Докладите се анализират за две главни заплахи за валидност, селективно повлияване и статистическа мощ. Програмните групи обикновено имат подобно селективно повлияване но имат значителни разлики в статистическа мощ. Обширни и социално повлияни програми се намират че са най-успешни в превенцията на настъпване на употреба на вещества.
Този преглед задава определянето на това какви доказателства съществуват за ефикасността на превантивните интервенции в пет обстоятелствени области; (i) разпоредба за физическа и икономическа наличност на алкохол (ii) разпоредба за физическа и икономическа наличност на незаконни психоактивни вещества (iii) използване на мас медиите (iv) инициативи базирани в комуните (v) използване на училищно базирано обучение.

Cuijpers, P. (2002), ‘Ефективни съставки на училищно базирани превантивни програми за дрогата. Системен преглед’. Addictive Behaviors 27, pp. 1009–23.
Превенцията на дрогата в училищата е топ приоритет в повечето западни страни и няколко добре изготвени проучвания показват че превантивните програми имат потенциал да намаляват употреба на дрога при юноши. Но повечето превантивни програми не са ефективни и няма общи критерии за решаване коя програма е ефективна и коя не е. В този систематичен преглед на литературата се изследва сегашното научно знание за това кои характеристики определят ефективността на превантивните програми срещу дрогата. Три вида проучвания се преглеждат: мета - анализи (3 проучвания са включени), проучвания изследващи междинните променливи на интервенциите (6 проучвания) и проучвания директно сравняващи превантивните програми с или без специфични характеристики (4 проучвания за поддръжниците, 12 за равностойно- спрямо възрастно - водени програми, и 5 за допълване на интервенции на общността към училищните програми). Формулирани са седем качествени критерии въз основа на доказателства: ефектите на програмата трябва да се докажат; интерактивните методи на предоставяне са върховни; „моделът на социално влияние” е най-добрия който имаме; фокус върху нормите, задължение да не се употребява, и намерения да не се употребява; добавяне на интервенции от общности увеличава ефектите; използването на равностойни лидери е по-добро; и добавяне на житейски умения в програмата може да засили ефектите.
Coggans, N. and Watson, J. (1995), Обучение за дрога: подходи, ефективност и загатвания за доставка. HEBS работен доклад no 1. Edinburgh: Health Education Board for Scotland.
Ключовата роля на образователните интервенции в превенцията при злоупотреба с дрога е препотвърдена в последните експертни доклади . Но има яростен дебат за стойността на установените подходи при прегледа на тези подходи, изследване на доказателството за ефективност и очертаване на загатванията за доставка в медиите, общности и училища.