Особено при младите хора, възприятието за социална нормалност, например широкото разспространение на експерименталната употреба на канабис (lifetime prevalence) и социалното одобрение (разбирането за риска, видимата достъпност на наркотиците), играят основна роля в определянето на ценностите и поведението на идивида.

Нормативни вярвания коригиращи надценената употреба сред връстници
Ангажирането с нормативните вярвания означава коригиране на мнението, което е широко рзспространено сред младите хора, че употребата на наркотици сред техните връстници е нормално и често явление. Това може да се постигне чрез осигуряването на обратна връзка за данни от различни проучвания, показващи реалните нива на разспространение на употребата и чрез направлявани училищни дускусии, търсещи различни мнения за наркотичните вещества. Нормативното обучение се стреми да подкопае всеобщото схващане, че употребата на наркотици е широко рзспространена и приемлива. Следващи компоненти на разискването ще бъдат наблягане на социалните норми против наркотиците и опити за формирането на норми за не- употреба, чрез дискутирането на алтернативни начини за постигането на възприетите ползи от употребата на наркотици. Една допълнителна стратегия е да се изобличи тактиката на рекламите за алкохол и цигари и да се предоставят контра-аргументи на тези послания. (Paglia and Room, 1998) #Y. Коригирането на тези погрешни възприятия е мощна стратегия за промяна на употребата на алкохол и наркотици сред младите хора. Hansen and Graham (1991), например са създали програма за манипулуране на нормативните вярвания за употребата на наркотици сред юношите. Тази програма е намалила общата консумация на алкохол и марихуана сред тези ученици в осми клас, които са взели участие в нея, когато са били в седми. Промяната в нормативните вярвания може да се постигне и в различни групи. Различните нормативно ориентирани групи и изявените лидери сред връстниците, са подходяща цел за установяването на някоя консервативна норма като част от груповата идентичност. Нормативните вярвания са особено важни сред употребяващите канабис млади хора, тъй като те са склонни да считат за “нормално” нивото на употреба сред техните най- близки връстници и по този начин да надценяват разспространението на употребата. (Page and Roland, 2004)#Y. Това може да възникне в резултат на подбора на (употребяващи) връстници.

Изясняване на ценностите и когнитивно несъответствия
Употребяващите канабис виждат символната стойност на канабиса свързана с определени позитивни ценности, като това да си “защитник на природата”, да си “пацифист”, да си “естествен” и “да протестираш срещу високата производителност и нормите за спазване на реда в глобализираните общества”. Обаче, много малко проекти за превенция съдържат елементи, които оспорват и развенчават тези ценности, а и наличната изследователская литература по този въпрос също е малко (виж по долу за повече информация относно развенчаването на митовете). При тютюнопушенето, например, изясняването на ценностите приема формата на посочване и дискутиране на когнитивния конфликт, представен от много млади хора,състоящ се в демонстрирането на силни политически и морални принципи срещу глобализацията и американския империализъм, за достоен начин на живот и силни икономики, докато в същото време същите млади хора пушат цигари и така поддържат една от най- глобализираните и мощни индустрии в света.

Развенчаване на митовете
Някои общоизвестни митове за употребата на наркотици може да доведат до подвеждащи вярвания. Например, младите хора вярват, че употребата на наркотици ще им осигури одобрението и приемането е групата или ще им помогне да решат проблемите си, докато в действителност точно употребата може да им попречи ефективно да се справят с тези въпроси. Всъщност, последните изследвания показват, че тези подвеждащи убеждения са сравнително силен психосоциален предиктор за бъдеща упореба. Изброяването на логическите стъпки, за създаването на мита за употребата на наркотици може да помогне да се разруши неговото влияние върху поведението чрез разкриването на измамните му части.

Стереотипизиране
Един урок за стереотипите миже да постигне още една цел. Ако високо рисковите млади хора не гледат на себе си като на отклонили се от правия път, а считат, че другите ги възприемат като такива, тогава това може да ги мотивира да избегнат този стереотип и да се обрисуват в по- благоприятна светлина. Цененето на живота и здравето може да повиши мотивацията за усвояване на адаптивното справяне.

Нагласи и агрументирано подкрепяне
Понятието “нагласа” може да се дефинира като обща предиспозиция, която се придобива с течение на времето и която служи за оценка на дадена ситуация, човек или събитие и определя поведението. Например, основното отношение на един млад човек към употребата на наркотици се оформя с течение на времето, но то по всяка вероятност е резултат от мнението на нейното или неговото семейство или връстици по този въпрос. По този начин, ако семейството или връстниците имат положително отношение към употребата на наркотици, това по всяка вероятност означава, че и даденият млад човек също ще поддържа такова отношение, което може да се възприеме като рисков фактор за евентуална употреба. По тази, причина много превенционни програми включват компоненти, които имат за цел да променят нагласите по отношение на употребата на наркотици, знаейки, че тази психологическа характеристика представлява установена предразположеност и трудно може да бъде променена. От друга страна, въпреки че много млади хора излизат с негативна нагласа спрямо алкохола и наркотиците, от тях рядко се изисква да обяснят тази си позиция и така, когато са изправени пред изпитание тези техни позиции лесно могат бъдат подкопани.

Оценка за превенцията
Има няколко индикатора, че нормативното образование и изясняването на ценностите са много силни компоненти и при общата и при селективната превенция. (Reis et al., 2000; Cunningham, 2001; Sussman et al., 2004; Roland and Page, 2004; Roe and Becker, 2005) #Y. Въпреки това, обаче нито един от тях не е използван в Европа досега.

Бележки:
Въпреки че, в известна степен са свързани по между си, съпротивата към обучение на подрастващите и умението да отказваш не трябва да се бъркат. Отправната точка на нормативното обучение и на изясняването на ценностите не е в предположението, че младите хора употребяващи наркотици правят това защото са слаби или защото лесно са се поддали на натиска на опасни приятели. Очевидно има връзка между избора на връстици и установените им норми. Тези имплицитни норми и ценности трябва да се оспорват по един критичен начин чрез нормативни подходи.

Допълнителна библиография
Cuijpers, P. et al. (2002), ‘The effects of drug abuse prevention at school: the 'Healthy School and Drugs' project’. Addiction 97, pp. 67–73.
Cunningham, J. A. (2001), Impact of normative feedback on problem drinkers: a small-area population study. Journal of Studies an Alcohol 62, pp. 228–33.
Hansen, W. B. and Graham, J. W. (1991), Preventing alcohol, marijuana, and cigarette use among adolescents: peer pressure resistance training versus establishing conservative norms. Preventive Medicine 20, pp. 414–30.
Page, R. M. and Roland, M. (2004), Misperceptions of the prevalence of marijuana use among college students: athletes and non-athletes. Journal of Child and Adolescent Substance Abuse 14, pp. 61–75.
Reis, J. et al. (2000), ‘Interactive multimedia preventive alcohol education: a technology application in higher education’. Journal of Drug Education 30, pp. 399–421.
Roe, E. and Becker, J. (2005), ‘Drug prevention with vulnerable young people: a review’. Drugs: Education, Prevention and Policy 12(2), pp. 85–99.
Целта на това проучване беше да се направи обширен и систематичен преглед на съществуващата литература относно превенция на употребата на наркотици на уязвими млади хора. Беше извършено търсене в електронната база данни за информация касаеща оценка на превенционни програми, насочени към високорискови млади хора и включващи употребата на незаконни наркотици като крайна мярка. Бяха открити шестнайсет програми, които са използвали дизайн за изследване с подходящо качество, включващ най- малко контролна група. Най- широко разспространената среда за тези оценки беше в училище, където интервенциите за усвояване на умения за справяне в живота показаха положителен резултат по посока намаляване на употребата на наркотици (поне в краткосрочен план). В конкретната общост най- ефективна се оказа интензивната мулти компонентна интервенция (програмата “Деца в риск”). Преминавайки през различни сетинги се озказва, че възрастовия период от 11 до 13 години е ключов за провеждането на интервенция с уязвими млади хора. Всички проучвания включени в прегледа бяха от Северна Америка, поради което възникна необходимост от извършването на оценка на резултатите от целевата превенция и във Великобритания.
Sussman, S., Earleywine, M., Wills, T., Cody, C., Biglan, T., Dent, C. W. and Newcomb, M. D. (2004), ‘The motivation, skills and decision-making model of ''drug abuse'' prevention’. Substance Use & Misuse 39, pp. 1971–2016.
Тази статия обощава цялата теоретичната база за целевите превенционни програми, които са приложими в различни високо рискови групи. Обясняваме предимствата и недостатъците на рзличните дефиниции на понятието “риск” и обсъждаме стратегии за избягване на проблемите, свързини с употребата на наркотици при високорисковите младежи. Продуктивните превенционни програми за групи в риск споделят сходни компоненти, включително тези, които се отнасят до мотижацията, усвояването на различни умения и вземането на решения. Представяме различни аспекти от тези три компонента и ги свързваме с теории от клиничната психология, социалната психология, социологията и с лечението на зависимости от химически вещества. Представяме примери от общо 29 обещаващи превеционни програми на емперично измерени, интензивни превенции, които са имали положително влияние върху нагласите и поведението на младежи с многобройни проблеми. Съчетаването на различни дисциплини се оказва съществено за развитието на превенцията на наркотичната злоупотреба и проблемното поведение.
Taylor, B. J. (2000), ‘Modeling prevention program effects on growth in substance use: analysis of five years of data from the Adolescent Alcohol Prevention Trial’. Prevention Science 1, pp. 183–97.
Нормативната осведоменост, включваща обратна връзка за това как индивидите се сравняват с тези норми се оказа, че има възпиращо влияние и в други сетинги и популации. Особено релевантни се оказаха кампаниите, които се борят с прекомерната употреба на алкохол сред учениците, някои от които съобщават за положителни резултати. В общата популация на възрастните, пусната в пощата брошура, погтикваща получателя да сравни употребата си на алкохол с националната норма, доведе до намаляване на пиенето сред заинтересованите проблемни пиещи. По- раншни доклади постановяват, че допълнителното нормативно образование редуцира употребата на канабис, тютюн и алкохол, сравнено с уроците, които само дават информация, докато добавянето на умения за отказване не води до допълнителна редукция. Уменията на учениците да казват “не” и нормативните вярвания са се подобрили, но само нормативните вярвания бяха пряко свързани с намаляването на употребата на наркотици.
Tobler, N. (2001), ‘Prevention is a two-way process’. Drug and Alcohol Findings 5, pp. 25–7.