Социалните умения са може би най- важният компонент от програмите, свързани със социалното влияние. Те могат да подтигнат младите хора да се включат в награждаващи дейности, не свързани с употребата на наркотици и като резултат от това да станат част от нови социални мрежи и да завържат по- скоро нискорискови, отколкото високорискови запознанства.

Асертивност
Асертивността може да се дефинира като способност или набор от способности, необходими за изразяването на нашите чувства, мисли, мнения в подходящия момент и по подходящия начин, без да пренебрегваме правата на другите. За да показваме асертивно поведение е необходимо да развием определени способности: да правим разлика между асертивност, агресия и пасивност; да изразяваме искрено позитивната сипривързаност и чувства към другите хора (позитивна асертивност); да показваме негативните си реакции и чувства по отношение на другите хора или несъгласие с тях (негативна асртивност); или да изразяваме желания или чувства и всичко това когато сме анализирали ситуацията и чувствата на другите. Тъй като асертивните способности могат да се повишат чрез подходящо обучение, много програми за превенция на употребата на наркотици включват като компонент обучението в асертивни умения, с цел да се помогне на подрастващите да останат верни на решението си да не употребяват наркотици, дори и при наличието на натиск от страна на техните връстници.

Инструменти

Умения за общуване
Примерите за комуникационни умения включват способността да са дават ‘хладнокръвни откази’ (на предложени цигари, алкохол или канабис), да се правят комплименти, да се показва емпатия, да се вслушваш в другите, да се флиртува, да се създава нови контакти и да се знае какво е подходящото поведение в непозната социална среда (когато си сам на парти, в нов клас и т.н.). Например, типичната за мъжете неспособност да флиртуват обяснява отчасти някои интензивни патерни на употреба (момчетата употредяват алкохол/канабис, за да им дадат необходимия кураж да доближат момичетата). Обучението в умения за флиртуване се счита за уместен компонент в Европа, въпреки че в миналото той се е възприемал като ‘типично американска глупост’ и беше малко използван на стария континент.

Противопоставяне на натиска на връстници/умения за отказване Обучението в умения за отказване е един от класическите компоненти в програмите за усвояване на умения за справяне с живота. В контекста на злоупотребата с наркотици при младежите и подрастващите, идеята е, че връстниците оказват натиск върху индивида да се подчини на груповите норми, които може да включват незаконна употреба на наркотици. Индивидът, който е фокусът на оказвания натиск, се възприема като лесно податлив на влияние и пасивен пред лицето на активния натиск. Това виждане допринесе много за развитието на основни превенционни стратегии, кото поставят ударение върху обучението в умения за отказване (ODCPP, 2000) . Нпоследък възникнаха съмнения дали този компонент е наистина ефективен (Ashton, 2003; Canning, 2004). В допълнение, беше изказано мнение, че поставянето твърде силно на ударението върху ’натиска от връстници’ създава впечатлението, че употребата на наркотици от младите хора се дължи предимно или в по- голяма степен на влиянието на ‘опасни’ връстници. Тази идея пренебрегва факта, че избора на (може би дивиантна) група от връстници , и чувствот на принадлежност към определен кръг от приятели, е доста по- сложен и интерактивен процес от простото поддаване на опасно влияние, поради слаба личност.
Библиографска справка
Ashton, M. (2003), The American STAR comes to England’. Drug and Alcohol Findings 8, pp. 21–6.

Един курс на обучение по избрани американски модели, трябва да бъде тестван в провежданото за първи път в Англия обучение за оценка на употребата на наркотици. Изборът е критичен– недостатъчните резултати могат да подкопаят подкрепата за образователната кампания за наркотиците в Британия. Колко стабилен е американския опит?
Canning, U, Millward, L, Raj, T. and Warm, D (2004), Drug Use Prevention Among Young People: a Review of Reviews: Health Development Agency. От 70-те години насам съществува значително повишаване на общото ново на употреба на наркотици, особено сред младите хора. Основни национални проучвания на ученици в различни гимназиални класове показват, че (NatCen and NFER, 2001, 2002) нивото на употреба сред подрастващите между 11 и 15 години в Англия се е повишило в периода 1998 -2000 г. (DH, 2002). Цифрите за 2001г. показват, че 20 % от индивидите в тази възрастова група са употребявали незаконни наркотици през предходната година (DH, 2002); цифрите за 2003 показват леко повишаване от 21 % тази възрастова група на употребявалите незаконни наркотици през предходната година (NatCen and NFER, 2004). Изчислено е, че употребата на наркотици Клас А струва на обществото и на икономиката между ?10bn и ?17.4bn на година. Проблемните употребяващи в Англия и Уелс е изчислено, че струват около ?35,500 за човерк на година. Употребата просто за развлечение от страна на младите, както и на по- възрастните хора струва съответно около ?28m и ?6.2m на година (Godfrey et al., 2002).
Cuijpers, P. (2002), ‘Effective ingredients of school-based drug prevention programs: a systematic review’. Addictive Behaviors 27, pp. 1009–23.
Бяха формулирани седем качествени критерия, основани на доказателства: резултатите от програмата трябва да са доказани; водещи са интерактивните медоти за предоставяне; ‘моделът на социалното влияние’ е най- добрият, който имаме; фокусът е върху нормите, принадлежността не е от полза, намеренията също; добавянето на интервенции от общността увеличава резултата: използването на лидерите сред връстниците е по- добрия вариант; и добавянето на уменията за справяне с живота подсилва резултата.

Dusenbury, L. and Falco, M. (1995), ‘Eleven components of effective drug abuse prevention curricula’. Journal of School Health 65, pp. 420–5.

Беше извършен преглед на училищните превенционни програми за 1989–1994. Бяха проведени интервюта с 15 водещи експерти в изследването на превенцията. Бяха идентифицирани няколко елемента за провеждане на обещаващо обучение превенционни техники. Ефективната превенционна програма има смислена теоретична и изследователска база. Тя включва съобразена с развитието подходяща информация за наркотиците, за умения за социално противопоставяне, обучение и нормативно образование. По- широкото обучени в личностови и социални умения засилва резултатите на програмата.
Ефективните проргами използват интерактивни обучителни техники и включват обучения и за учителите и осигуряват адекватно покритие и значително проследяване.
Критчна за успеха на програмата се оказа културалната чувствителност към целевата група. Допълнителните компоненти на програмата се очаква да затвардят ефективността на обучението. Накрая, експертите се съгласиха, че адекватната оценка на обучението за извършване на превенция също е критичен момент. За съжаление, въпреки информацията за видовете ефективно обучение, обещаващите обучения за извършване на превенционни дейности не са широко разспространени. Изследвани са причините за това и са направени препоръки за коригиране на тази ситуация.

Hawks, D., Scott, K., McBride, N., Jones, P. and Stockwell, T. (2002), Prevention of Psychoactive Substance Use. A Selected Review of What Works in the Area of Prevention. Geneva: World Health Organization.
Прегледът е насочен към определянето на доказателства за ефикасността на превенцията в пет точно дефинирани области; (i) регулиране на физическата и икономическа достъпност на алкохола, (ii) регулиране на физическата и икономическа достъпност на незаконните психоактивни вещества, (iii) използването на мас медиите, (iv) инициативи в общостта и (v) използването на училищното образование.

Hawkins, J. D., Catalano, R. F. and Miller, J. Y. (1992), ‘Risk and protective factors for alcohol and other drug problems in adolescence and early adulthood: implications for substance abuse prevention’. Psychological Bulletin 112(1), pp. 64–105.
Авторите считат, че най- надеждният път към ефективна стратегия за превенция е чрез подход ориентиран към риска. Този подход изисква иденфицирането на рисковите фактори за употребата на наркотици, иденфицирането на методите, чрез които тези рискови фактори могат ефективно да бъдат адресирани, и приложението на тези методи в подходяща високорискова популация, както и в общата такава при контролирани изследвания. Авторите описват рисковите и протективните фактори за употребата на наркотици, дават оценка на много подходи силни за превенция с високорискови групи и дават препоръки за изследване и приложение.

Morgan, M. (2001), Drug Use Prevention – Overview of Research. Dublin: National Advisory Committee on Drugs, Stationery office, Government of Ireland.

Тази публикация предлага преглед и анализ на всички проучвания в Ирландия и чужбина за превенция на злоупотреба с наркотици.

Paglia, A. and Room, R (1999), ‘Preventing substance use problems among youth: a literature review and recommendations’. Journal of Primary Prevention 20(1), pp. 3–50.

Тук се прави критичен преглед на оценъчната литература за различни програми и други интервенции, създадени да предотвратят свързаните с употребата проблеми сред младите хора. Започваме с описание на патерните и тенденциите в употребата на младите и с доказателства за видовете вреди. После описваме и оценяваме рзличнта литература, оценяваща програмите и инициативите за предотвратяване на броблемите от употребата. Използвани са следните заглавия Образование & обеждаване, Основан на общността, Законова и Регулативна политика, и Намаляване на вредата. Накрая, предлагаме някои коментари и анализи, засягащи реализма на програмните цели теоретичната основа и ефективност на разходите. Завършваме с препоръки за бъдещи превенционни стратегии.

Rooney, B. L. and Murray, D. M. (1996), ‘A meta-analysis of smoking prevention programs after adjustment for errors in the unit of analysis’. Health Education Quarterly, 23(1), pp. 48–64.

Тази статия представя резултатите от един мета- анализ за това защо младежите започват да пушат и как да отложим появата на това явление. Училищните програми за превенция на тютюнопушенето, базирани на социални програми и на такива, свързани с връстници, публикувани между 1974 и 1991, са включени в този мета- анализ. Включени са терапевтични характеристики, за да предвидят размера на резултата след като са пригодени за изследователския дизайн и за характеристиките на населението. Резултатите показаха, че средния резултат от горепосочените програми е доста ограничен и че редицирането на пушенето е може би в рамките само 0.10 стандартно отклонение или може би 5 %. Дори и при оптимални условия намалението би било в рамките на 0.50 до 0.75 стандартно отклонение или може би 20–30 %.

Tobler, N. (2001), ‘Prevention is a two-way process’. Drug and Alcohol Findings 5, pp. 25–7.
Проучванията относно превенцията на употребата, публикувани между 1980 и 1990 са рецензирани по отношение на съдържание, методология и поведенчески резултати. Те бяха класифицирани на базата на 12 съдържателни области: информация, вземане на решение, гаранции, изясняване на ценностите, поставяне на цели, справяне със стреса, самооценка, обучение в умения за противодействие, обучение в умения за справяне с живота, определяне на нормите, помощ и алтернативи. Идентифицирани са шест групи програми (Информираност/ Изясняване на ценностите, Учене чрез емоции, Социално влияние, Достъпност, Алтернативи и Непълни програми). Докладите са проучени за две главни заплахи за валидността, селекцията и статистическата мощ. Програмните групи като цяло имат сходна селекция, но показват важни разлики в статистическата мощ. Програмите “Достъпност” и Социално влияние са най- успешни в предотвратяването на започването на употребата.
Прегледът е насочен към определянето на доказателства за ефикасността на превенцията в пет точно дефинирани области; (i) регулиране на физическата и икономическа достъпност на алкохола, (ii) регулиране на физическата и икономическа достъпност на незаконните психоактивни вещества, (iii) използването на мас медиите, (iv) инициативи в общостта и (v) използването на училищното образование.

Tobler, N. S., MS, MSW, CSW (1992), ‘Drug prevention programs can work: research findings’. Journal of Addictive Diseases 11(3), pp. 1–28.

Този доклад описва окритията на 91 програми, които включват измервания на употребата на наркотици от данните от споменатия от авторите мета анализ на превенционна програма на 143 младежи. Терапевтичнните компоненти на стратегиите, които са били успешни в намаляването на употребата са дискутирани във връзка както със стадиите на развитие на подоастващите, така и с текущята етиология на злоупотребата с наркотици. Мета- анализът е дискутиран накратко. Фокусът е по- скоро върху определени приблеми, отколкото върху истинското изследване. Въпросите за бъдещо създаване на програми се отнасят до теоретични предположения и практически въпроси. Нагласите променят ли предпоставките за намалена употреба? Този мета анализ поставя под въпрос валидността на използваните знания и на оценката на нагласите като единствена мярка за резултат. Успешните програмни стратегии изискват иновативно планиране и голямо внимание върху факторите за реализация. Отговорите на въпросите за приложението изискват продължително качествено изследване. Бъдещото планиране е въпрос на обществена политика.

Допълнителни разработки (за асертивността)

Martinez-Lorca, M. and Alonso-Sanz, C. (2003), ‘Busqueda de sensaciones, autoconcepto, asertividad y consumo de drogas ?Existe relacion?’. Adicciones 15, pp. 145–58.

Целта на тази разработка е да установи дали има връзка между някои личностови промениви (търсене на силни усещания, Аз- концепцията и асертивността) и употребата на тютюн, алкохол и канабис. Извадката се състои от 243, 12 години ученици от 4 училища в Толедо. Резултатите показаха силна връзка между търсенето на силни усещания и употребата на наркотици. Що се отнася до Аз- концепцията, резултатите показаха, че въпреки че общата Аз- концепция има слаба връзка с поведението, семейната и академичната Аз- концепция изглежда имат протективен ефект за употребата. Това показва превантивната важност на семейната среда и на необходимостта да се работи за подобряване повече на академичната Аз- концепцията, отколкото на чисто академичното представяне, тъй като последното показва слаба връзка с употребата на наркотици. Що се отнася до социалната Аз- концепция, тук също има слаба връзка с употребата на наркотици, което изглежда е намек да не се основават превенциите на развитие на социалните умения, което е съвместимо със слабата връзка между асертивността и употребата на наркотици. Емоционалната Аз- концепция в противоречие на това, което очаквахме, показа директна връзка с употребата на наркотични вещества.