Мерките относно образователната превенция трябва да са предхождани и да са в съответствие с регулативната политика за легалните наркотици, тъй като тази политика има по- голямо влияние върху започването на употребата на легални и нелегални наркотици (Hawks, 2002; Cannings, 2004). Примери за това са националните закони за пушенето на обществени места, ограниченията за продажбата на легални наркотици и националните правила за продажбата на алкохол, както и местните правила относно консумацията му (според вревмвто и мястото).
В повечето страни членки е напълно приемлива превенционна мярка да се въздейства върху местните норми, правила или законови регулативни мерки относно легалните наркотици, дори и те да са различни от националните закони. Нещо повече, в някои страни на местните власти е разрешено (в определени рамки) да определят свои собствени законови правила за легалните наркотици: примери са магазините за кафе и големите денс партита (няколко държави).
И още нещо, конкретната нормативна среда в ущилищата има много важна роля. Според Butters (2005) , вероятността за възприемане на определено поведение може да зависи от степента в която това поведение вече съществува в дадена среда. Ето защо, посещаването на училище с широко разспространена субкултура и изградена потребителска мрежа, може да създаде среда, в която изкушението или натиска да се употребяват наркотици става съкрушителен.’ Това обяснява защо накои страни членки настояват всички училища да имат подходяща политика за наркотичните вещества, която определя процедурите и правилата на употребата, достъпността и трафика на легалните и нелегалните вещества в и около училищните помещения.
Популярно е структурната интервенция да се нарича ‘контролираща мярка’ или да се заклеймява като процедура ограничаваща гражданските права на личността, но това всъщност е деструктивна позиция. При сегашната огромна икономическа и политическа мощ на алкохолната и тютюневата индустрия, тези мерки са необходими, за да предпазят младите хора от медийния и рекламния натиск да употребяват тези легални наркотици. Тези индустрии се целят предимно точно в младите хора и привръщат в жертви по- уязвимите от тях.

Физическа и икономическа достъпност на тютюна
Нивото на изпълнение на политиката против пушенето в страните членки е силно свързано с нивото на тютюнопушенето при младежите. Тъй като тютюнопушенето е много добър предиктор за бъдеща употреба на канабис и за ескалация на тази употреба, това показва изключителната важност на превенционните стратегии, свързани със факторите на средата.
Физическа и икономическа достъпност на алкохола
Регулираната достъпност на алкохола в повечето страни е предопределила факта, че той е най- интензивно изследвания сред всички психоактивни вещества. Промените в достъпността на алкохола, дали в понижаването на възрастта за неговата легална употреба, намаляването ма цената му в реални срокове или в повишаването на законните пазари, от които може легално да бъде купен, всичко това повишава неговата консумация.
В различни държави бяха взети множество мерки, включващи въвеждането на произволни алкохолни тестове, затягане на законите за лицензирана продажба на алкохол и приемането на отговорни мерки за сервирането на алкохол в заведенията, за да намалят свързаните с употребата му проблеми. Повишаването на цената на алкохола или поне поддържането й висока чрез данъчно облагане се оказва най- ефективното, макар и не най- популярното средство за редуциране на проблемите, свързани с употребата на алкохол.
Hawks, D, Scott, K, McBride N, Jones P. and Stockwell T. (2002), Prevention of Psychoactive Substance Use. A Selected Review of What Works in the Area of Prevention. Geneva: World Health Organization.
Paglia, A. and Room, R. (1999), ‘Preventing substance use problems among youth: a literature review and recommendations’. Journal of Primary Prevention 20(1), pp. 3–50.