Концепцията за справянето беше развита през 1940 и 1950. Тя се отнася до набор от когнитивни и поведенчески усилия, които непрекъснато се променят за да отговорят на специфични външни и вутрешни изисквания, възприемани като надскачащи или надвишаващи нечии лични ресурси. Ако тези усилия се окажат ефективни при решаването на проблеми, те създават чувство на облекчение, възприемат се като награда, водят до спокойствие и баланс, и по този начин определено намаляват стреса. Човек трябва да оцени дадена ситуация, когато се изправя срещу болката или дори неспособността, предефинирайки себе си и променяйки дългосрочните и краткосрочните си цели .(Garcia Rodriguez, Martinez Luna FR).

За да използвате този компонент като индикатор за оценка, вижте съответните инструмемнти в Банката за инструменти за оценка:
Инструменти
Adolescent Relapse Coping Questionnaire (ARCQ)
The Coping Behaviours Inventory (CBI)
Drug Avoidance Self-Efficacy Scale (DASES)

Умения за взимане на решения

Програмите за взимане на решения, дават знания за процеса на търсене на рационални решения по отношение на употребата на вещества. Те традиционно обучават младите хора на стратегии за идентифициране на проблеми, взимане на решения и правене на избор от различни алтернативи. Взимане на решения за по- общи житейски въпроси също може да се засегне като тема. Общата рамка в процеса на взимане на решения може или не да бъде директно приложена при индивидуалната употреба на наркотици. Форматът за даване на инструкции включва изнасянето на лекции за процеса на взимане на решения, рзискване на възможностите, попълването на работни листове или ролева игра за решенията и техните последици (Hansen, 1992).

Инструменти
EIB Умения за взимане на решения

Поставяне на цели
Програмите за поставяне на цели обучават в умения за поставяне и постигане на целите и подтикват към придобиването на нагласа за постигане на целите. Ударение се поставя върху определянето на алкохола и наркотиците като неконгруентни на тези цели. Процесът на определяне на цели може да бъде поставен в рамката на реалните ресурси, умения, време и възможности за награждаване. Програмите за поставяне на цели използват множество техники за инструктиране, включително дидактика и тетрадки с упражнения. Обучаващите се са свободни да разработват извънкласни проекти или да контролират изпълнението на различни цели. Може да се дават награди за постижения. Учениците може да бъдат обучавани и в самонаграждаване при постижения. Програмите за поставяне на цели са разработени така, че да повлияят върху употребата на алкохол и наркотици чрез придобиването на нагласа и мотивация за постижения. Опосредстващо превенционните резултати е също и умението за поставяне и постигане на позитивни житейски цели. Подходите за изясняване на ценостите може да са подобни на подходите за определяне на целите, но се различават от тях по това, че поставянето на цели се основава на изграждането на определен набор от умения, докато програмите за изясняване на ценностите са оринтирани към определянето на преоритети и съобразяването на житейските избори с тях. (Hansen, 1992).
Инструменти
EIB Мотивация и ходене на училище
Библиографска справка
Hansen, W. B. (1992). School-based substance abuse prevention: a review of the estate of the art in curriculum, 1980–1990. Health Education Research. Theory & Practice 7, pp. 403–30.
Проучванията относно превенцията на употреба на наркотици, правени между 1980 и 1990 са рецензирани за съдържание, методология поведенчески резултати. Изследванията са класифицирани по степента на включване на 12 съдържателни области: Информация, Взимане на решение, Гаранции, Изясняване на целите, Определяне на целите, Управление на стреса, Самооценка, Обучение в умения за устояване, Обучение в житейски умения, Определяне на правила, Помощ и алтернативи. Определени са шест програми (Информация/ Изясняване на целите, Емоционално учене, Социално влияние, Изчерпателност, Алтернативи и незавършени програми). Докладите са анализирани за две основни опасности за валидноста, отклонения при селекцията и статистическа сила. Като цяло групите с различните програми имат подобни отклонения в селекцията, имат важни разлики в статистическата сила. Програмите Изчерпателност и Социално влияние са отчетени като най-успешни в предотвратяване на започването на употребата на наркотици.

Допълнителни материали
Sussman, S., Earleywine, M., Wills, T., Cody, C., Biglan, T., Dent, C. W. and Newcomb, M. D. (2004), ‘The motivation, skills and decision-making model of ''drug abuse'' prevention’. Substance Use & Misuse 39, pp. 1971–2016.

Тази статия обощава цялата теоретичната база за целевите превенционни програми, които са приложими в различни високо рискови групи. Обясняваме предимствата и недостатъците на рзличните дефиниции на понятието “риск” и обсъждаме стратегии за избягване на проблемите, свързини с употребата на наркотици при високорисковите младежи. Продуктивните превенционни програми за групи в риск споделят сходни компоненти, включително тези, които се отнасят до мотивацията, усвояването на различни умения и вземането на решения. Представяме различни аспекти от тези три компонента и ги свързваме с теории от клиничната психология, социалната психология, социологията и с лечението на зависимости от химически вещества. Представяме примери от общо 29 обещаващи превеционни програми на емперично измерени, интензивни превенции, които са имали положително влияние върху нагласите и поведението на младежи с многобройни проблеми. Съчетаването на различни дисциплини се оказва съществено за развитието на превенцията на наркотичната злоупотреба и проблемното поведение.
Hansen, W. B. (1992). School-based substance abuse prevention: a review of the estate of the art in curriculum, 1980–1990. Health Education Research. Theory & Practice 7, pp. 403–30.
Проучванията относно превенцията на употребата, публикувани между 1980 и 1990 са рецензирани по отношение на съдържание, методология и поведенчески резултати. Те бяха класифицирани на базата на 12 съдържателни области: информация, вземане на решение, гаранции, изясняване на ценностите, поставяне на цели, справяне със стреса, самооценка, обучение в умения за противодействие, обучение в умения за справяне с живота, определяне на нормите, помощ и алтернативи. Идентифицирани са шест групи програми (Информираност/ Изясняване на ценностите, Учене чрез емоции, Социално влияние, Достъпност, Алтернативи и Непълни програми). Докладите са проучени за две главни заплахи за валидността, селекцията и статистическата мощ. Програмните групи като цяло имат сходна селекция, но показват важни разлики в статистическата мощ. Програмите “Достъпност” и Социално влияние са най - успешни в предотвратяването на започването на употребата .

Tobler, N. (2001), ‘Prevention is a two-way process’. Drug and Alcohol Findings 5, pp. 5–27.
Проучванията относно превенцията на употребата, публикувани между 1980 и 1990 са рецензирани по отношение на съдържание, методология и поведенчески резултати. Те бяха класифицирани на базата на 12 съдържателни области: информация, вземане на решение, гаранции, изясняване на ценностите, поставяне на цели, справяне със стреса, самооценка, обучение в умения за противодействие, обучение в умения за справяне с живота, определяне на нормите, помощ и алтернативи. Идентифицирани са шест групи програми (Информираност/ Изясняване на ценностите, Учене чрез емоции, Социално влияние, Достъпност, Алтернативи и Непълни програми). Докладите са проучени за две главни заплахи за валидността, селекцията и статистическата мощ. Програмните групи като цяло имат сходна селекция, но показват важни разлики в статистическата мощ. Програмите “Достъпност” и “Социално влияние” са най- успешни в предотвратяването на започването на употребата .

Прегледът е насочен към определянето на доказателства за ефикасността на превенцията в пет точно дефинирани области; (i) регулиране на физическата и икономическа достъпност на алкохола, (ii) регулиране на физическата и икономическа достъпност на незаконните психоактивни вещества, (iii) използването на мас медиите, (iv) инициативи в общостта и (v) използването на училищното образование.