Предоставянето на информация е най-популярният начин за провеждане на превенция. Основното предположение е, че хората ще променят тяхното поведение, когато са информирани за величината и вредите, свързани с това поведение. Компонентите, свързани с предоставянето на информация, са базирани основно на модела на здравословните убeждения.

На базата на твърдението, че “знанието е сила”, се предполага, че липсата на информираност оставя хората изложени на риска от употреба на вещества, докато запознаването с факти, свързани с дрогите им позволява да избират модели на здравословен стил на живот. Информираността относно употребата на наркотични вещества е междинна променлива и е използвана често като индикатор при оценка на резултатите.
Въпреки всичко, предоставянето на информация е винаги необходима (но не най-важна) част от ефективните наркопревантивни програми, макар и предоставената информация да е добре балансирана и съобразена със социалната действителност на младежите. Например информацията относно краткосрочните и социални (включително козметични) неблагоприятни ефекти (като ефекта от тютюнопушенето върху кожата, миризмата, дъха и зъбите; нелепото поведение и вербалната диария, причинени от алкохола; липсата на контрол върху агресията, в резултат на употреба на кокаин) би трябвало да се подчертае по-силно, отколкото дългосрочните здравословни последствия.

Обща оценка за превенцията General value for prevention
Много изследвания (Hansen, 1992; Tobler, 1992; Dusenbury and Falco, 1995; Paglia and Room, 1999; Tobler et al., 2000) показват, че само предоставянето на информация не е достатъчно ефективна стратегия за превенция и би могла дори да бъде вредна, в смисъла на това, че събужда любопитство и следователно започване на употреба на наркотици. За някои целеви групи, като например младежи на възраст между 16-17 години предоставянето на информация би могло да бъде вредно.
Напомняне: не само предоставянето на информация е слаб превантивен компонент, но също и основният информативен теоретичен модел. има само повърхностно влияние върху употребата на наркотици. Следователно, не е редно да се оправдае една превантивна стратегия, като се каже “ ние просто искаме да разширим познанието”, ако няма пряка връзка с употребата на наркотични вещества. Това не е превенция на употреба на дроги!

Начини за предоставяне на информация

Има различни начини за предоставяне на информация:

• Тактиките, пораждащи страх, се смятат предимно за неефективни, защото посланието им има преди всичко морализиращ тон и не е съответен на субективният опит на младите хора - употребата на наркотици не винаги води до незабавни и тежки здравни проблеми.
• Информация, която предоставя ясни и прости напътствия за това как да се реагира в дадени ситуации или условия (напр.на партита- пий вода, релаксирай редовно и не смесвай различни субстанции) би довела до по-малко рисково поведение на употреба.
• Ако трябва да се предоставя информация, касаеща наркотичните вещества, то това трябва да се направи по интерактивен и обективен начин, използвайки източници, на които аудиторията се доверява, както и да се избягва моралистичният тон. Реалистична и фактическа информация относно ефекта от наркотиците (включително законовите последици) изглежда ефективна понякога сред консумиращи или уязвими млади хора в избирателен превантивен контекст (в смисъл, че представлява намаляващ вредите подход). Наскорошен преглед на превантивните програми, насочени към уязвими младежи ( Roe and Becker , 2005)# Y установи - като универсална превенция- използването на подходи, базирани на информация при селективна превенция имат малко, или никакво влияние върху поведението на употреба или нагласите.

Бележки: Да не се бъркат предоставянето на информация за наркотици с:

• предоставянето на информация и дискусии относно реалните величини на употребата на наркотици сред населението и между връстници: нормативно обучение .
• информация и дискусии като индустрия и публични послания: нормативно обучение .
• предоставяне на информация, свързана с ясен поведенчески тренинг и предоставяне на улесняващи условия /инструменти, както това се прави при намаляване на вредите

Допълнителна литература

Няма нужда от редактиране

Dusenbury, L. and Falco, M. (1995), ‘Единадесет компонента на програма за ефективна превенция на злоупотреба с дроги ’. Училищен здравен журнал 65, pp. 420–5.
Тази статия прави преглед на превенцията на злоупотребата с дроги в училищата и предлага нови посоки за изследвания в областта на превенцията, които ще доведат до формиране на целите на „Здрави Хора 2000” (US Department of Health and Human Services, Public Health Service (DHHS), 1991, 1995). Основавайки се на най-скорошните изследвания, авторите определят ключовите компоненти на успешните превантивни програми, като анализират 46-те най-широко достъпни програми за превенция за сходна ефективност и предлагат различни начини за подобряване на дизайна на програмите и тяхното приложение. Те завършват с препоръки към политиката на „Здрави Хора 2010”, да направят ефективната превенция неделима част от образованието на юношите. Hansen, W. B. (1992), “Превенция на зависимости към дроги в училищата: преглед на заниманията, свързани с изкуство в учебната програма, 1980-1990”. Изследване на здравното възпитание. Теория и практика 7, стр.403-30.
Изследванията върху превенцията на употребата на дроги, публикувани между 1980 и 1990 година са разгледани като съдържание, методология и поведенчески резултати. Те са класифицирани в 12 области: информация, вземане на решения, дефиниране на ценности, поставяне на цели, управление на стреса, самооценка, тренинг в умения за издръжливост, тренинг в житейски умения, поставяне на норми, подкрепа и алтернативи. Шест групи от програми (информация/дефиниране на ценности, афективно обучение, социално въздействие, обширни , алтернативни и непълни програми) са установени. Докладите са анализирани за две основни заплахи за валидността: склонност към селекция и неподходящо статистическо влияние. Групите на програмите като цяло имат сходни селективни интереси, но значими различия по отношение на статистическото влияние. Обширните програми и програмите за социално въздействие се очертават като най-успешни за превенцията на началото на употреба на дроги.
Paglia, A. and Room, R (1999), ‘Превенция на проблеми, свързани с употребата на дроги сред младите хора: преглед на литературата и препоръки’. Списание за първична превенция 20, pp. 3–50.
Roe, E. and Becker, J. (2005), „Превенция сред уязвими млади хора: преглед”. Наркотици: Обучение, Превенция и Политика 12(2), pp. 85–99.
Целта на това проучване беше да направи обширен и систематичен преглед на литературата върху превенция на употребата на дроги сред уязвими млади хора. Търсене на електронна база данни беше проведено, за да се открият оценки на превантивните програми, насочени към младите хора, изложени на голям риск и включващи употреба на нелегални дроги като краен резултат. Беше открито, че шестнадесет проучвания са използвали изследователски дизайн с подходящо качество, включващ поне контролна група. Най-често тези оценки се правят в училищни условия, където интервенциите, свързани с обучение в житейски умения показват позитивни резултати в намаляването на употребата на дрога (поне за кратък период). В общността, интензивната, мулти-компонентна интервенция (Програма-Децата в риск) беше най-ефективната. Възрастта от 11 до 13 се очертава като най-важния период за интервенция при уязвими млади хора. Всичките шестнайсет изследвания, включени в прегледа бяха от Северна Америка и поради тази причина има нужда от оценка на резултатите от прицелните инициативи в областта на превенцията във Великобритания.
Tobler, N. S., Roona, M. R., Ochshorn, P., Marshall, D. G., Streke, A. V., Stackpole, K. M. (2000), “Училищна програма за превенция на употребата на дрога сред юноши: 1998 мета-анализ”. Списание за първична превенция 20, стр.275-336
Този материал отразява резултатите от мета-анализа на 207 универсални училищни програми за превенция, които сравняват употребата на лечение с контрола или сравнението с младите. Програмите са класифицирани в интерактивни и не-интерактивни групи, базирани на метода на комбинацията от съдържание и предаване. Пригодените окончателни и регресионни методи се използват, за да се определят признаците, които най-ефективно намаляват, забавят или предотвратяват употребата на дрога, като включват изследване на размера на програмата, вида на контролната група и лидера, изхабяване, прицелна дрога, интензивност, качество, специфична популация и ниво на употреба на дроги. Не-интерактивните програми за превенция, които са лекционно ориентирани и наблягат на придобиване на познания за дроги и афективно развитие, показват малка ефективност. Интерактивните програми, които подпомагат развитието на интерперсонални умения, показват значително по-висока ефективност, която намалява с приложението на обширни скали.
Tobler, N. S. et al. (1992) “Програмите за превенция употребата на дроги могат да бъдат ефективни: изследователски открития ”. Списание за болестни зависимости 11 (3), 1-28
Този материал отразява откритията, резултат от тенденциите в 91 програми, които включват измерване на употребата на дроги, от данните посочени от авторите на мета-анализа на 143 програми за превенция сред юноши. Лечебните компоненти от стратегиите, успешни в намаляването на употребата на дроги сред юношите, дискутират както стадиите на развитие през юношеството, така и настоящата етиология на злоупотребата с дрога. Мета-анализа се дискутира накратко. Фокуса е поставен по-скоро върху нуждите, отколкото върху актуално изследване.
Въпросите, касаещи създаването на бъдещи програми се обръщат към теоретични предположения и практически въпроси. Дали промяната на нагласата е предпоставка за намаляване на употребата на дрога? Този мета-анализ поставя под въпрос валидността на използването на мерките за знание и нагласи като единствени мерки. Успешните програмни стратегии изискват новаторско планиране и специално внимание върху факторите, свързани с приложението. Отговорите на въпросите, касаещи приложението изискват продължително качествено изследване. Импликациите за бъдещо планиране могат да бъдат заявени на арената на държавната политика.