Компонентите за самооценка са фокусирани върху развитието на чувства на себестойност и ценност на индивида. Учениците се учат да приемат и да не придават голямо значение на провалите и трудностите. Самоопределянето като “неудачник” не се окуражава. Насърчава се оценяването на вродените или придобити силни черти на някого. Програмите за самопознание и себеизразяване, макар и не директно ориентирани към подобряване на самооценката, включват и тази категория. Програмите за самооценка често разчитат на дискусии и писмени задачи. Понякога се включва групова подкрепа на персонални качества (Хансен, 1992, вж. резюмето отдолу).
Концепцията за самооценката освен това се разделя на емоционална, семейна и академична самооценка (Мартинез, 2003, вж. резюмето отдолу).
Оценка: ниска за универсалната превенция, въпреки нейната популярност. Мета-анализите на програмите за превенция показват, че компонентите на самооценката нямат ефект върху изхода от превантивните интервенции; (виж Тоблер, отдолу; HAD; WHO), и самооценката сама по себе си не е фактор, предпазващ от употреба на дрога (експериментиране с дроги). Точно обратното, често има позитивна връзка между самооценката и въвеждането в употребата на дроги (виж Мартинес,2003, отдолу).

Бележки:
1. Самооценката не трябва да се бърка с ефикасността на индивида, която е повече свързана с лични умения и социални умения.
2. Стойността на самооценката в задължителната превенция, както като компонент, така и като променлив резултат още не е ясно установена. Освен това, има съмнения относно това дали програмите за самооценка могат всъщност да покачат самооценката.
За да използвате този компонент като индикатор за оценка, вижте съответния инструмент от набора Инструменти за Оценка

Допълнение
 Хансен, У. Б. (1992), “Превенция на зависимости към дроги в училищата:преглед на заниманията, свързани с изкуство в учебната програма, 1980-1990”. Изследване на здравното възпитание. Теория и практика 7, стр.403-30.
Изследванията върху превенцията на употребата на дроги, публикувани между 1980 и 1990 година са разгледани като съдържание, методология и поведенчески резултати. Те са класифицирани в 12 области: информация, вземане на решения, обещания, дефиниране на ценности, поставяне на цели, управление на стреса, самооценка, тренинг в умения за издръжливост, тренинг в житейски умения, поставяне на норми, подкрепа и алтернативи. Шест групи от програми (информация/дефиниране на ценности, афективно обучение, социално въздействие, обширни, алтернативни и непълни програми) са установени. Докладите са анализирани за две основни заплахи за валидността: склонност към селекция и неподходящо статистическо влияние. Групите на програмите като цяло имат сходни селективни интереси, но значими различия по отношение на статистическото влияние. Обширните програми и програмите за социално въздействие се очертават като най-успешни за превенцията на началото на употреба на дроги.
Мартинес-Лорка, М. и Алонсо-Санс ,К. (2003) ‘Busqueda de sensaciones, autoconcepto, asertividad y consumo de drogas “Existe relacion”’. Adicciones 15, pp. 145–58.
Целта на настоящия труд е да анализира възможната връзка между определени личностови качества (склонност към търсене на усещания, Аз-концепция и асертивност) и употребата на цигари, алкохол и марихуана. Извадката се състои от 243 ученици на 12 годишна възраст от четири училища в Толедо, Испания. Резултатите показват силна връзка между склонността към търсене на усещания и употребата на дроги. Въпреки че цялостната Аз-концепция има малка корелация с поведението, семейството и академичната Аз-концепция изглежда имат предпазващ ефект по отношение на употребата на дроги. Това подчертава значението на превенцията, насочена към семейната среда и нуждата от работа в посока на повишаване на академичната Аз-концепция, вместо на чисто академичните представяния, които сами по себе си показват малка корелация с употребата на дроги. Социалната концепция също има малка връзка с употребата на дроги, което е в хармония със слабата връзка между асертивността и употребата на дроги и предполага, че е неподходящо превантивните програми да се базират на развитие на базисни социални умения. Емоционалната Аз-концепция, обратно на очакванията, е директно свързана с употребата на проучваните субстанции.
Петраитис,Дж., Флей, Б.Р.,Милер, Т.К.,Торпи, Е.Дж. и Грейнър, Б.(1998) “Нелегалната употреба на дроги сред юноши: матрица за бъдещи предположения”. Употреба & Злоупотреба с вещества 33, стр. 2561-604.
Този материал прави преглед на резултатите от 58 проспективни проучвания на нелегалната употреба на дроги (НУД) сред юноши. Изведени са 348 открития, според три типа влияния (социално, интерперсонално и влияние, основано на нагласи) и четири нива на влияние (основно, периферно, близко и непосредствено). Обема на доказателствата потвърждават важността на някои предиктори за НУД (напр. намерения и поведения свързани с предишна употреба на вещества, приятелски модели и поведения на връстниците, отсъствие на подкрепящи родители, особености на темперамента); разкриват, че някои променливи, разглеждани като сигурни предиктори, може и да не са (напр. родителското поведение, родителската пермисивност, депресивността, ниската самооценка);и разкриват някои променливи, за които откритията са редки или несъдържателни (напр. ролята на държавните политики, отнасящи се до НУД, отразяването на НУД в масмедиите, определени родителски стилове, афективни състояния, реакции на родителско неодобрение в случаите на НУД и наличие на специфични умения за отказ на вещества). Указания за бъдещи изследвания са в процес на дискусия.
Тоблер, Н. (2001), “Превенцията е двустранен процес”. Открития в областта на дрогите и алкохола 5, стр.25-7.
Изследванията върху превенцията на употребата на дроги, публикувани между 1980 и 1990 година са разгледани като съдържание, методология и поведенчески резултати. Те са класифицирани в 12 области: информация, вземане на решения, обещания, дефиниране на ценности, поставяне на цели, управление на стреса, самооценка, тренинг в умения за издръжливост, тренинг в житейски умения, поставяне на норми, подкрепа и алтернативи. Шест групи от програми (информация/дефиниране на ценности, афективно обучение, социално въздействие, обширни , алтернативни и непълни програми) са установени. Докладите са анализирани за две основни заплахи за валидността: склонност към селекция и неподходящо статистическо влияние. Групите на програмите като цяло имат сходни селективни интереси, но значими различия по отношение на статистическото влияние. Обширните програми и програмите за социално въздействие се очертават като най-успешни за превенцията на началото на употреба на дроги.
Този преглед има за цел да определи какви доказателства съществуват за ефективността на превантивните интервенции в 5 очертани области:
(i) регулация на физическата и икономическа достъпност на алкохола; (ii) регулация на физическата и икономическа достъпност на нелегалните психоактивни вещества ; (iii) използването на масмедиите; (iv) инициативи базирани на общността; и (v)използването на обучението в училище.
Толбер,Н.С.,Руна,М.Р.,Ошхорн, П., Маршал,Д.Г.,Стреке, А.В. и Стакполе, К.М.(2000) “Училищна програма за превенция на употребата на дрога сред юноши: 1998 мета-анализ”. Списание за първична превенция 20, стр.275-336.
Този материал отразява резултатите от мета-анализа на 207 универсални училищни програми за превенция, които сравняват употребата на лечение с контрола или сравнение с младите. Програмите са класифицирани в интерактивни и не-интерактивни групи, базирани на метода на комбинацията от съдържание и предаване. Пригодените окончателни и регресионни методи се използват за да се определят признаците, които най-ефективно намаляват, забавят или предотвратяват употребата на дрога, като включват изследване на размера на програмата, вида на контролната група и лидера, изхабяване, прицелна дрога, интензивност, качество, специфична популация и ниво но употреба на дроги. Не-интерактивните програми за превенция, които са лекционно ориентирани и наблягат на придобиване на познания за дроги и афективно развитие, показват малка ефективност. Интерактивните програми, които подпомагат развитието на интерперсонални умения показват значително по-висока ефективност, която намалява с приложението на обширни скали.
Тоблер, Н.С., МС,МСУ,КСУ (1992) “Програмите за превенция употребата на дроги могат да бъдат ефективни: изследователски открития ”. Списание за болестни зависимости 11 (3), 1-28.
Този материал отразява откритията, резултат от тенденциите в 91 програми, които включват измерване на употребата на дроги, от данните посочени от авторите на мета-анализа на 143 програми за превенция сред юноши. Лечебните компоненти от стратегиите, успешни в намаляването на употребата на дроги сред юношите, дискутират както стадиите на развитие през юношеството, така и настоящата етиология на злоупотребата с дрога. Мета-анализа се дискутира накратко. Фокуса е поставен по-скоро върху нуждите, отколкото върху актуално изследване.
Въпросите, касаещи създаването на бъдещи програми се обръщат към теоритични предположения и практически въпроси. Дали промяната на нагласата е предпоставка за намаляване на употребата на дрога? Този мета-анализ поставя под въпрос валидността на използването на мерките за знание и нагласи като единствени мерки. Успешните програмни стратегии изискват новаторско планиране и специално внимание върху факторите свързани с приложението.Отговорите на въпросите, касаещи приложението изискват продължително качествено изследване. Импликациите за бъдещо планиране могат да бъдат заявени на арената на държавната политика.