Млади хора изключени от училище или напуснали го предварително най-вероятно са предмет на социално изключване, бездомници и имат тенденция да влязат в повече проблемни модели на употреба на дрога. Според английско проучване за стила на живот, избягалите и изключени имат по-високо и по-тежко ниво на употреба на дрога отколкото тези които посещават училище. Употребата на дрога изглежда че е само в малко случаи причината за изключване от училище. В тази група от юноши, употребата на вещества от момичета също изглежда че е по-високо отколкото в училищната популация. Социална маргинизация, простъпки и употреба на дрога са взаимно свързани. Ето защо превантивните интервенции трябва да се адресират към повече социални и поведенчески размери отколкото към употребата на дрога.
Едното е, с оглед на предишния параграф, превенцията на самото ранно напускане на училище. Другите размери са антисоциалното поведение, академично изоставане, ниско свързване и посещение на училище и нарушено учене поради зараждаща се употреба на дрога. Селективната превенция отговаря на предизвикателството си за селективно и позитивно адресиране към главните уязвими фактори за проблеми свързани с дрога, особено в училищни постановки, където от една страна главните превантивни послания са здравна промоция и неупотреба и където учителите се обучават само да извършват универсални превантивни дейности но не са готови да работят с „трудни” или експериментиращи младежи и където от друга страна всеки младеж експериментиращ с дрога се смята за случай за лечение от дрога или психологично такова поради неговите заявени „персонални празнини”.
Интервенциите на селективната превенция в училищна постановка доста разнообразни според различните традиции в страните-членки. В тази постановка, има видимо въздействие на взаимната връзка от употреба на дрога и антисоциалните поведения и много проекти адресират тези въпроси заедно. Затова в литературата често се казва да се започнат превантивните дейности като се цели антисоциалното поведение в основното училище или преди това; и няколко окуражаващи резултати се докладвани, но не от Европа.

Млади нарушители (риск: много ранен контакт със съдебно правосъдната система и хората там хората могат да бъдат познати)
Връзките между употребата на дрога и криминалното престъпление са добре документирани и познати: употребата на дрога е до няколко пъти по-високо сред младите нарушители отколкото сред тези които не са нарушители. Освен това, има значително доказателство че факторите на уязвимост за злоупотреба с вещество и простъпките се застъпват в много голяма степен. Ето защо причинните връзки са трудни за установяване: младите потребители на дрога и младите нарушители са най-вероятно застъпващи се популации. Това прави правосъдната система важна постановка за селективни превантивни интервенции, не само относно предвиждане на лечение за пристрастяване към дрогата чрез задържане. Координацията между социалните (превантивни) услуги и съдебните услуги е ключов фактор и смятан за труден като оценка на два пилотни проекта във Великобритания. В повечето страни-членки има както се твърди законни предвиждания за работа по специални предпазливи начини с младите нарушители (особено тези които първо са уведомени поради нарушения с дрога), но подробни упътвания и конкретни проекти за сътрудничество между услугите рядко се докладват.

Етнически групи Адресиране на имигранти и етнически групи във връзка с уязвими фактори за планиране на селективна превантивна интервенция изисква известно внимание и обяснения. Етниката сама по себе си не уязвим фактор за проблеми при злоупотреба с вещества. Но отново с оглед на практически водещи превантивни интервенции, етниката може да бъде полезно тълкуване за оценка на риска, защото факторите на уязвимост както са споменати в началото на доклада, като нисък академичен и/или социо-икономически статус, социално изключване, нарушена комуникативна способност и различни социални норми и умения, както и малкото включване в обществени дела честа се натрупва в някои етнически групи. Признава се, обаче, че връзката на проблемите с дрога в етничността реално е по-сложно и силно се формира от социо-икономическия статус и конфликти за идентичността. За повече информация по използваната терминология, връзката на употреба на дрога, етническите малцинства и социалното изключване, вижте скорошния EMCDDA отчет (2002) на http://www.emcdda.eu.int/situation/themes/social_exclusion_minorities.shtml. Всички освен една интервенции (Southall Community Drugs Education Project) посочени там са обаче за услуги за лечение. Етническите групи засегнати от факторите на уязвимост се различават във всяка страна-членка (напр. руско-германските репатрирани в Германия, Магреб имигранти в Испания) което отново потвърждава че не само етническите и културни разлики представляват уязвимост. Ето защо не всички страни-членки докладват за съответните интервенции. Необходимо е повече изследване и по-голяма политическа откритост за по-добро използване и адресиране на този въпрос, без повдигащи се дебати за политическа коректност. В не европейски публикации, аспектите на етничност и културна идентичност са по-открити и директно адресирани по отношение на проблемите с дрога и превенцията. Wallace и Muroff (2002) намират че въздействие на уязвимост както е съставено от Hawkins и Catalano (1992) се различава значително между афро-американски и бели младежи, първите са по-изложени на контекстните (икономически и академични) фактори на уязвимост, докато последните са по-изложени на индивидуалните (търсене на сензация) и междуличностни (употреба от равностойни) фактори. Връзката за употребата на дрога е била по-силна за белите младежи. Адресирането на тези въпроси е от голяма грижа за превенцията поради няколко причини. Някои етнически общности сами се чувстват че в по-висок риск (текущо проучване за Connexion във Великобритания в китайски комуни) и съответно липсват осезаеми реакции за самите тях. В допълнение, Scheier et al. (2001) показват че има голям потенциал за (въпреки превенцията) повлияване на личните рискови /предпазни фактори даже в условия на високо възприеман съседски риск сред етническите малцинства: влиянието на факторите на средата (съседски риск като бандитски дейности, борба и др.) е силно смекчено от присъствието на фактори от индивидуално ниво, които от своя страна са достъпни за превантивните интервенции. Точно, индивидуалните психосоциални фактори, особено социалните умения и междуличностните връзки могат да смекчат проблемните социо-икономически условия пред които могат да бъдат изправени някои етнически общности.
Постановки за парти/посетители на партита : www.irefrea.org
Лишени от добри условия съседи Главната причина за адресиране към тази тема отново е практична: за обществено-здравно проницателна оптимизация на превантивните политики е голямото предизвикателство да се изясни въпроса колко от наличните ресурси трябва да се концентрират на кой вид реакции за какъв вид проблеми , или с други думи да се намерят понятия (като например уязвими или групи) които да помогнат да се разпределят превантивните интервенции там където вероятно са най-нужни и имат най-добри шансове за въздействие. На теоретично и социално ниво затова не си струва да се спори тук че проблемите с дрогата и социо-икономическия статус (бедност) са свързани по необходимост. Smyth и Kost (1998) откриват че тази често приемана връзка е изследвана само от няколко проучвания и че наличното изследване не предполага директна, причинна връзка. признава се обаче сложна взаимна връзка между всеки социо-икономически фактор (безработица, наличност на дрога, насилие) и индивида. Работна хипотеза за обществени здравни интервенции обаче трябва да предполагат че много уязвими фактори на средата се натрупват в някои географски райони или съседни места и че гъвкавостта на младите или общностите може да се поощри чрез интервенции (вижте аргументацията и референциите относно етническите групи на страница 34) които се концентрират в тези места. Използването на социо-икономически променливи в превантивното планиране се забелязва в някои страни като класически или етикетизирани. Социални групи със специфични характеристики и социално неудобни съседства могат да подлежат на отрицателно етикетизиране в популацията и главната култура. Това става обаче независимо от и преди оценките на експерта и преди интервенциите целящи тези популации.
Идентифицирането на уязвими групи или съседи и техните нужди с цел нагаждане на услугите към тях не влошава значимо съществуващото етикетизиране и дискриминация, но това може да доведе до специфични ползи за населението. С оглед на скорошното нарастване на селективните превантивни интервенции в SAMHSA програмите, McGovern (1998) е анализирал условията за адресиране на уязвимост като запазва етническите принципи: „“излишна протекция, включване на най строги разпоредби около уединението и поверителността, може да ограби индивидите и достъпа до общностите до необходимите услуги, и което е парадоксално, от помощ която може да им помогне да бъдат повече самоопределящи се". Предложенията на авторите да намери баланс между свръхпротекцията и етикетизирането включва например включването на съответните общности в планирането, въвеждането и оценката вместо налагане на програмите; и принципа на възползване: идентификацията на проблемите (например изследване, проучване, организиране) трябва да бъде пропорционално на подкрепата (услугите) предвидени за проблемите които са идентифицирани.
Като принцип, във всяка здравна и социална система, етикетизирането (напр. пациент или бременна или безработен, и приемането на съответната социална роля) винаги е било необходима предпоставка за получаване на внимание, подкрепа и специални ресурси. От друга страна, ”егалитарност” и широките превантивни стратегии могат да акцентират още повече на социалните различия, поради надхитрените популационни сегменти (напр. академични семейства) могат да имат повече умения да придобият оскъдните ресурси за превенция от тези които имат нужда.

Проблемни фамилии

Влиянието на семейната среда върху пътя на злоупотребата с дрога е широко известно; важността обаче на различните променливи (семейна привързаност, родители употребяващи дрога, братя и сестри употребяващи дрога, злоупотреба с алкохол в семейството, семейни конфликти) се дискутира с беседи. Следващата фигура 2 показва средното класиране (чрез експерти от 11 страни) на важността на семейните фактори за превантивната практика (класираните категории са от 1 (много важно) до 4 (не е важно); за това число те са били инвертирани (4-средни) за по-добра видимост).
Repetti et al. (2002) са съставили обширен и подробен преглед на влиянието на генетичните, емоционалните и околни фактори (но не и сексуална злоупотреба) на потомците на рискови семейства. Социо-икономическия статус изглежда че е най-важен фактор на влияние, определяйки другите фактори като генетика. В унисон на този доклад, те идват до заключението че „фокусирането върху семейните характеристики които представляват рискови фактори (изострянето на) главни физически и умствени здравни смущения могат да осигурят базата за ранна интервенция която може поне частично да измести потенциала за каскадния риск който може да се натрупа в живота”.
Поради професионални отклонения на услугите за лечение от дрога, особено въпросите на родители употребяващи дрога, получиха много внимание в обществения дискурс, но трябва да се работи с внимание, тъй като пиенето и социалните проблеми в семейството са по-добре потвърдени предсказатели на злоупотребата с вещества от юношите отколкото незаконната употреба на вещества от родителите. В допълнение, под-групи от юноши които не консумират, бяха намерени, които се идентифицират че са издръжливи на базата че имат (един или двама) родители които злоупотребяват с алкохол. Много интересни и големи проучвания изследват употребата на дрога като променлива на изхода отколкото злоупотреба с дрога. Това ограничава полезността на техните резултати за разработване на превантивни подходи които целят семейства в риск, защото рисковите фактори за употреба често не са същите като тези при злоупотребяващите.
Горните условия затрудняват примерите за интервенция в този раздел. По аналогия на превантивните примери за уязвими групи, вероятно съществуват интервенции с по-широки социални политики отколкото семействата в риск, но няма рационалност на превенция от дрога. Затова те се споменават в този доклад.
От друга страна, има много типични интервенции от службата по дрогата, а именно такива които стесняват концепцията „семейство в риск” до злоупотреба с дрога от родителите, изпускайки друга уместна превенция и аспекти на уязвимост. Поради различните тежести дадени в страните-членки на тези опции, не е възможно да има балансирана картина на селективни превантивни интервенции за семейства риск.
Друг уместен въпрос е относителната важност дадена на селективната фамилна превенция в различните страни-членки (виж фигура 3). Експертите са помолени да оценят колко важна е селективната в сравнение с универсалната фамилна превенция с термини от разпространение на действително налични или познати интервенции. Стойностите се различават значително в страните-членки. Различията в експертната класификация съвпадат обаче с информацията от други източници за семейна превенция в Европейския съюз.