Моделите на социално влияние признават че социалните фактори играят главна роля в започването и ранните фази на употреба на дрога. Социалните влияния могат да възникнат от медии, равностойни и семейството. Моделите са значими защото те са били първите подходи на превенцията, предназначена съществено да промени поведенията. Моделът на социално влияние представя алтернатива на другите подходи като информационно разпространение и повлияващо учение, и е предшественик на „засилване на компетенцията”. Моделите на социално влияние правят няколко от съставките на оценките все още използвани в повечето успешни превантивни подходи.

1. Теория на социално заучаване
Лайтмотив: Нашето поведение се повлиява повече от „важни” други отколкото от нашето знание или намерение

През 1960-те години Бандура отхвърля поведенческата хипотеза, че средата на някого предизвиква неговото поведение, като много опростена. Той разработи теория която установява персоналността като взаимодействие между средата, поведението и психологическите процеси на индивида. Наречено също така наблюденческо заучаване, теорията на социално заучаване набляга на важността от наблюдение и моделиране на поведението, отношението и емоционалната реакция на другите. Моделиращият процес се състои от процеси на внимание, задръжка, възпроизвеждане и мотивация. Например, ако някой с психологично смущение наблюдава някой друг че се справя със същия проблем по по-производителен начин, тогава първото лице ще се научи чрез моделиране на поведението на второто лице. Друг общ пример на социално заучаване са телевизионните комерсиали които предполагат, например, че шофирането на дадена кола ще ни направи по-популярни. Ние можем да моделираме поведението в комерсиалния човек чрез закупуване на колата. Моделът често е базата за моделите на равностойните и моделите за умения в живота.
Главни променливи:

2. Теория за уменията в живота
Лайтмотив: Нашето взаимодействие с „важни” други може да се повлияе от научаване на социални и персонални умения

Теорията за уменията в живота предполага че въпреки че поведението което уврежда здравето е резултат на сложно взаимодействие между персонални, социални и околни фактори, поведението по същество произтича от индивиди, и индивидите трябва да бъдат фокусната точка за обучение за умения в живота.Комплексната оценка от уменията в живота може да се раздели в решаване на проблема, критично мислене, комуникативни умения, самосъзнание и справяне със стреса (СЗО, 1993). Подходът за уменията в живота се гради около създаване на възможности за младите хора да придобият умения които им помагат да избягват манипулацията от външни влияния. Той има за цел да помогне на младите хора да постигнат контрол върху поведението си, като вземат информирани решения които могат да доведат до положително поведение и стойности. В САЩ една популярна програма за обучение на умения в живота (LST) се обръща към три съставки, намерени че промоцират употребата на вещества, всяка съставка фокусирана на различен комплект от умения, например умения да се устои на дрогата, персонални умения за самоуправление и общи социални умения.
Въпреки че друга скорошна външна оценка предполага че LST или друга първична превантивна програма нямат основно въздействие върху употребата на дрога и проблеми с дрогата, LST една от малкото програми която е била нашироко оценена и за която има научно доказателство за малко но положително въздействие върху употребата на дрога.

• Самоувереност
• Умения за вземане на решения
• Умения за справяне
• Умения за решаване на проблеми
• Социални умения

Теорията за нормативни вярвания сама се основава на теорията за социална екология, което предполага че вместо да търсим причините в индивида, или даже в начина на индивида да взаимодейства социално, ние трябва да се фокусираме върху самата социална система и как система засяга индивидите. Ето защо, усилията да се промени употребата на вещества трябва да се фокусира на промяна на средата на лицето отколкото на лицето. Терминът „нормативна вяра” се отнася до възприятието на индивида за това колко от неговите близки приятели употребяват алкохол и дрога и одобрява такава употреба. Лице което вижда равностойните му като положително насочени към употреба на вещества е характерно мотивирано да употребява алкохол и дрога като начин да постигне социално приемане. Подобно, тези които принадлежат на групи които не са насочени към употреба на вещества най-вероятно ще бъдат инхибирани от употреба на алкохол и дрога,поради подразбиращите се и реални санкции от групата на равностойните им. Подходът се занимава с погрешното схващане че много възрастни и повечето юноши употребяват дрога. Това понякога се нарича „нормативно обучение”. Например, на студентите се дава информация за преобладаващи степени на употреба на дрога сред техните равностойни, от национални или локално проучени данни, така че те могат да сравнят собствените си преценки за употреба на дрога с действително преобладаващите степени.