МОДЕЛ НА КОНСУЛТАТИВEН ЦЕНТЪР ПО ЗАВИСИМОСТИ

  1. Визия
  2. Консултативен център по зависимости – съпричастност, професионализъм и алтернатива за употребяващите ПАВ, алкохол и хора с хазартна зависимост.

  3. Цел
  4. Осигуряване на адекватен отговор за употребяващите ПАВ, алкохол и хора с хазартна зависимост и техните близки, посредством предоставяне на алтернатива и повишаване на достъпа до програми и услуги за лечение и рехабилитация.

  5. Задачи
    • Предоставяне на услуги за идентифициране на проблема, консултиране и насочване на клиентите
    • Партньорство с професионалисти и институции работещи в сферата на зависимостите
    • Сътрудничество и осигуряване на устойчивост на консултативните центрове и на техните практики.
  6. Целева група
    • употребяващи – експериментално и проблемно
    • зависими от ПАВ, алкохол, хазарт
    • близки – родители, роднини, партньори и други
  7. Дейности
  8. 5.1. Работа, с употребяващи ПАВ и хора с различни видове зависимо поведение: - скрининг и оценка на проблема с ПАВ, алкохол или хазарт, посредством съответните инструменти и методи.

    • консултации по проблема - индивидуални и фамилни.
    • информация относно естеството на зависимостта, етапите на нейното формиране, възможностите за лечение и рехабилитация в страната.
    • мотивиране за промяна
    • консултиране при изграждане на умения за социална адаптация.
    • насочване към програми за лечение с агонисти и агонист –антагонисти, рехабилитационни програми, програми за семейства, групи за взаимопомощ и др.
    • проследяване на насочването чрез контакта с програмата и клиента

    Етапи на консултативния процес

    1.Първичен контакт

    • телефон
    • интернет
    • личен

    2. Скрининг

    • DAST 20 – дава информация относно индикаторите за проблемна употреба
    • AUDIT – индикатор за проблемна употреба на алкохол
    • CRAFFT – дава информация за проблемната употреба при тийнейджъри на алкохол и наркотици
    • други

    3.Оценка

    • CRISTO
    • ASI
    • клинично-оценъчно интервю (експлорация)

    4. Консултиране – мотивиране и оказване на социална и емоционална подкрепа.

    психологично консултиране – Психологичното консултиране е насочено към конкретни жизнени проблеми, чрез тяхното регулярно изследване и обсъждане. Консултирането работи с тях в относително кратък интервал от време – от няколко седмици. При този вид взаимодействие, на клиента се предоставя възможност да говори свободно за важни поведенчески и емоционални проблеми, свързани с употреба на ПАВ, с квалифицирано, независимо и обективно лице по начин, различен от доброжелателния светски разговор на обичайната социална ситуация.

    Цел: Подпомагане на клиентите за стабилизиране в психологичен план и вземане на решения за промяна, свързани с проблемно поведение на употреба на ПАВ и/или алкохол, и патологичното поведение свързано с хазарт.

    Методи:

    • мотивационно интервю
    • психодинамичен подход
    • системен подход
    • когнитивно- поведенчески подход

    социално консултиране: В процеса със справяне със зависимостта е съществена ролята на личната социална реализация. В този смисъл предоставянето на консултации по проблеми, свързани с функционирането на индивида в социума, индиректно повлиява справянето със зависимостта.

    Цел: Подобряване на социалното функциониране на клиента.

    Методи:

    • Предоставяне на информация за социални услуги.
    • Водене на случай от социалния работник.

    5. Насочване

    • критерии за насочване
    • подготовка на клиента за насочване
    • информиране на организацията, към която е насочен клиентът (записване на час за първа среща с колега от институцията към която е насочен, с което се цели засилване на ангажимента на клиента)
    • предоставяне на координатите на организацията.

    6. Проследяване

    • чрез връзка с клиента
    • чрез връзка с организацията

    Работа с родители и близки на клиента.

    • консултиране по отношение на зависимостта, отношенията в семейството на зависимия
    • мотивиране за промяна на комуникацията и поведението към зависимия или проблемно-употребяващия ПАВ, алкохол или лицето с хазартна зависимост
    • насочване към програма или услуги, предоставящи помощ за семейството и близките.
    • проследяване на насочването към програми за семейството посредством контакт с професионалистите, контакт с клиента

    Етапи на консултативния процес с родителите и близките на зависимия или проблемно-употребяващия:

    1 . Първичен контакт

    • телефон
    • интернет
    • директен контакт на място

    2. Оценка

    • на семейната ситуация
    • ролята на употребата в семейството
    • роли в семейството

    3. Консултиране

    • мотивиране на търсене на помощ за себе си
    • мотивиране за търсене на помощ на зависимия или проблемно-употребяващия техен близък
    • консултиране по отношение на родителската роля в процеса на промяна
    • консултиране по отношение на ролите в семейството
    • консултиране по отношение на ролята на интимния партньор и неговата подкрепа по отношение на зависимия или проблемно-употребяващия
    • 4.Насочване
    • подготовка на семейството и близките за насочване
    • обаждане в организацията, към която ще бъдат насочени клиентите
    • предоставяне на координатите на организацията

    5. Проследяване

    • чрез връзка с клиентите
    • чрез връзка с институцията
  9. Достигане до клиентите
  10. Цел : Достигане до по-голям обхват клиенти за предоставяне на съответните услуги.

    Начини за достигане до целевата група:

    • С партньорството на програми, работещи сред активно употребяващи наркотици
    • препращане от професионалисти – служби по пробация, училищни психолози, лекари телефонни линии по проблемите на веществата
    • чрез реклама /стикери, медии и др./
    • посредством уеб- сайтове и друга информация в Интернет пространството
  11. Популяризиране
    • информационни материали – брошури, стикери
    • медийни изяви, като организиране на пресконференции, целеви публикации по темите на наркоманиите
    • провеждане на дни на отворените врати
    • реклама на КЦ в учебни заведения – средни училища и ВУЗ – ове.
    • професионални срещи
    • разпространение на информационни материали в аптеки, лекари /ранни интервенции/
    • справочник за службите, предлагащи помощ
  12. Сътрудничество
  13. Сътрудничеството на КЦ с други структури, партньори, професионалисти е неделима част от тяхната дейност.

    Сътрудничеството е нужно да се осъществява в два целеви аспекта:

    • Със структури/организации, от които зависи изпращане на клиенти към центъра.
    • Със структури/организации и професионалисти, към които се насочват клиенти от центъра.

    Поддържането на постоянен контакт с тях ще обезпечи нормалното и ефективно функциониране на КЦ.

    Начини за поддържане на сътрудничество:

    • Кръгли маси/работни срещи.
    • Директен и индиректен контакт.
    • Прозрачност и отчетност за дейността на КЦ.
    • Даване и получаване на обратна връзка за клиентите, анализиране на получените данни.

    Сътрудничество между съществуващите КЦ:

    Цели и задачи:

    • Укрепване на КЦ, като съществен елемент от веригата структури, работещи в областта на зависимостите
    • Обмен на опит и обратна връзка с цел използване на най-удачните и ефективни практики
    • Създаване на стабилни работни модели
    • Партниране и създаване на съвместни дейности
    • Осигуряване на устойчивост
    • Мултиплициране на опита

    Дейности:

    • Работна среща за обмен на опит на работни практики
    • Издаване на информационни материали, популяризиращи центровете
    • Популяризиране в интернет пространството
    • Обмен на опит и обратни връзки
    • Организиране на пресконференции и съвместни медийни изяви
    • Целево развитие и надграждане на дейностите в КЦ
    • Изработване на план за бъдещи дейности
  14. Супервизия – организационна и клинична за работата с клиенти.